Главен герой на творбата е Чавдар. Той е разкрит по два различни начина – чрез пряка възхвала във въведението и в основната част.
ПОХВАТИ И ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В ПОЕМАТА „ХАЙДУТИ“
Петър Богдан пише История на България почти век преди История Славянобългарска на Паисий Хилендарски
Първи прояви
По българските земи, все още живеят българи, които не прекланят глава и не престават да се борят и бунтуват срещу завоевателите.
В Панагюрище започнали грабежи, изнасилвания и кланета, които могат да се сравнят с тези от Батак
“Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.”
Единствените защитници на онеправдания народ през вековете на турско робство са хайдутите.
Униженията, които понася като ратай на вуйчо си, Чавдар възприема не само като лична обида, но и като обида към баща си. Мечтата му е да иде при баща си. Завладян от щастие, че ще иде на „хайдушкото сборище“
Ильо войвода (известен и като последния хайдутин) от село Берово, Малашевско, заедно с Георги Раковски е водач на Първата българска легия в Белград.
Адютантинът, високомерен и надменен, почна да му възразява ядосано и да укорява прекалените му и уж неверни обвинения срещу сръбските офицери, като каза и няколко нецензурни думи по адрес на Хайдутин Иля войвода и въобще против българите. Разядосан тогава Ильо войвода му каза: – В града знаете да влачите и дрънкате сабите си, а на бойното поле бягате от турците ...! “
Начело на второто търновско въстание застава Ростислав Страцимирович, който е потомък на Иван Срацимир
Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.
Лирическият говорител е този, който разказва историята на Чавдар и го прославя. Той съзнава силата на таланта си – убеден е, че дори песента му да не бъде чута от народа, тя ще остане съхранена в българската земя. За лирическия говорител свободата и робството са въпрос на личен избор и тези, които търпят робството, ще си останат роби завинаги.